Фокс БГ
вторник, 19 юли 2011 г.
Мечето Бамзе
Бамзе е най-силното мече на света!Но само когато е ял от вълшебния мед на баба си...Заедно с верните си приятели зайчето Скокльо и костенурката Черупко,те се забавляват и помагат на животните от цялата гора.Тази стара анимация ще ви върне назад във времето!!!
Мечето Бамзе - Епизод 1
Мечето Бамзе - Епизод 2
Откъс от ''Писмата на един дакел'' - От Станка Пенчева
Бате бе,какво е това парти?Вчера реших да поканя на гости новите си селски приятели.Между нас казано,те си падат малко простички:ни телевизия гледат,ни ги къпят.Пълни са с бълхи,опашките им са налепени с репеи.
Замолих баба да приготви нещо вкусно,да видят изискано посрещат софианците.Тя се зарадва,че вече не съм мрачен и тъжен.После рече с усмивка:
- Значи,ще има градинско парти за четирикраки!
Досрамя ме да я попитам какво е това парти,само кимнах важно.
Дойдоха Шаро и Арап - двата песа на леля Янка,както и трите кучета от къщата,дето беше сватбата.
Като си похапнаха,гостите се поотпуснаха и аз започнах любезен разговор.Разказах им,че в София живея в апартамент и спя на дюшече.Че с баба слизаме и се качваме на нашия етаж не пеш,а с асансьор.Че за зимата вече са ми приготвили топло елече.
После ги попитах каква марка кучешка храна предпочитат:,,Чапи'' или ,,Педигри''?Но песовете се спогледаха и премълчаха.В интерес на истината и аз ям само попарка с хляб или някой друг варен пилешки крак,но малко се поизфуках.
После заразпитвах песовете за техния живот.
- Ами.. - рече Арап, - живеем си добре,гледаме си работата.Нали знаеш,че ние с Шаро сме пазачи на двора на леля Янка.
- Цяла нощ шетаме из двора - добави Шаро.
Представи си бате,селските кучета и зиме и лете живеели навън!Големите пазачи денем са вързани на верига,а нощем ги пускат да пазят двора.
- Добре си ни е! - каза едното от трите кучета,Чомби. - Рано сутрин ние водим овцете на паша.Виждаш ли онзи белег?От вълчи зъби е.Получих го миналата зима.
- А помните ли миналото лято? - излая Мечо,най-едрият от тримата.- Аз през лятото вардя зърнената площадка.
Нямах си и представя каква е тая зърнена площадка,но от интерес забравих да попитам.
- Стига сте разпрявяли нашите селски истории!Сега ти ни разкажи за онова,сансор ли беше,с което се движите нагоре-надолу. - Обади се най-дребният селски пес,Лиско.
Само че на мен вече не ми се разправяше.
Моите приятели се застягаха да си ходят - чакаше ги нощен труд.
След това наше парти се почувствах по-мъжествен.А и подир тази случка нещо ме засърбя по врата и по корема.Ура!Май че вече имам бълхи!
От Станка Пенчева
Замолих баба да приготви нещо вкусно,да видят изискано посрещат софианците.Тя се зарадва,че вече не съм мрачен и тъжен.После рече с усмивка:
- Значи,ще има градинско парти за четирикраки!
Досрамя ме да я попитам какво е това парти,само кимнах важно.
Дойдоха Шаро и Арап - двата песа на леля Янка,както и трите кучета от къщата,дето беше сватбата.
Като си похапнаха,гостите се поотпуснаха и аз започнах любезен разговор.Разказах им,че в София живея в апартамент и спя на дюшече.Че с баба слизаме и се качваме на нашия етаж не пеш,а с асансьор.Че за зимата вече са ми приготвили топло елече.
После ги попитах каква марка кучешка храна предпочитат:,,Чапи'' или ,,Педигри''?Но песовете се спогледаха и премълчаха.В интерес на истината и аз ям само попарка с хляб или някой друг варен пилешки крак,но малко се поизфуках.
После заразпитвах песовете за техния живот.
- Ами.. - рече Арап, - живеем си добре,гледаме си работата.Нали знаеш,че ние с Шаро сме пазачи на двора на леля Янка.
- Цяла нощ шетаме из двора - добави Шаро.
Представи си бате,селските кучета и зиме и лете живеели навън!Големите пазачи денем са вързани на верига,а нощем ги пускат да пазят двора.
- Добре си ни е! - каза едното от трите кучета,Чомби. - Рано сутрин ние водим овцете на паша.Виждаш ли онзи белег?От вълчи зъби е.Получих го миналата зима.
- А помните ли миналото лято? - излая Мечо,най-едрият от тримата.- Аз през лятото вардя зърнената площадка.
Нямах си и представя каква е тая зърнена площадка,но от интерес забравих да попитам.
- Стига сте разпрявяли нашите селски истории!Сега ти ни разкажи за онова,сансор ли беше,с което се движите нагоре-надолу. - Обади се най-дребният селски пес,Лиско.
Само че на мен вече не ми се разправяше.
Моите приятели се застягаха да си ходят - чакаше ги нощен труд.
След това наше парти се почувствах по-мъжествен.А и подир тази случка нещо ме засърбя по врата и по корема.Ура!Май че вече имам бълхи!
От Станка Пенчева
Абонамент за:
Публикации (Atom)